28 dic 2015, 12:25

зима 

  Poesía » De amor
341 0 1

Бели цветове

отрупват голи клони

като пролет.

Минава буря,

но те остават –

мънички надежди в мрака.

Минава някакъв човек

и ги отнася.

Нечути, думите за братство

се изронват….

Невидяна, душата ми

увяхва между клоните.

 

© Юлия Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??