Бели цветове
отрупват голи клони
като пролет.
Минава буря,
но те остават –
мънички надежди в мрака.
Минава някакъв човек
и ги отнася.
Нечути, думите за братство
се изронват….
Невидяна, душата ми
увяхва между клоните.
© Юлия Шопова Всички права запазени