28.12.2015 г., 12:25 ч.

зима 

  Поезия » Любовна
359 0 1

Бели цветове

отрупват голи клони

като пролет.

Минава буря,

но те остават –

мънички надежди в мрака.

Минава някакъв човек

и ги отнася.

Нечути, думите за братство

се изронват….

Невидяна, душата ми

увяхва между клоните.

 

© Юлия Шопова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??