Dec 28, 2015, 12:25 PM

зима 

  Poetry » Love
361 0 1

Бели цветове

отрупват голи клони

като пролет.

Минава буря,

но те остават –

мънички надежди в мрака.

Минава някакъв човек

и ги отнася.

Нечути, думите за братство

се изронват….

Невидяна, душата ми

увяхва между клоните.

 

© Юлия Шопова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??