Зима
Заспива селото,
подпряло челото
върху стария баир
Нощта завива го грижовно,
като роден син.
Самотно куче търси си подслон,
че снежинки – бели балеринки,
завихрят щур купон.
Кацат по смълчаните комини,
танцуват с вятъра върху изсъхнал клон
и падат тихо, уморени, върху черен фон.
Луната, тази нощна фея, днес е тъжна.
Не ще прегърне родната сестра-Земя,
чак до пролетта.
Сняг се сипе. Старият баир побеля.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
