Зима
Заспива селото,
подпряло челото
върху стария баир
Нощта завива го грижовно,
като роден син.
Самотно куче търси си подслон,
че снежинки – бели балеринки,
завихрят щур купон.
Кацат по смълчаните комини,
танцуват с вятъра върху изсъхнал клон
и падат тихо, уморени, върху черен фон.
Луната, тази нощна фея, днес е тъжна.
Не ще прегърне родната сестра-Земя,
чак до пролетта.
Сняг се сипе. Старият баир побеля.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
