30.12.2018 г., 12:28 ч.

Зима 

  Поезия
1232 6 11
Заспива селото,
подпряло челото
върху стария баир
Нощта завива го грижовно,
като роден син.
Самотно куче търси си подслон,
че снежинки – бели балеринки,
завихрят щур купон.
Кацат по смълчаните комини,
танцуват с вятъра върху изсъхнал клон
и падат тихо, уморени, върху черен фон.
Луната, тази нощна фея, днес е тъжна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Зимата през моя поглед »

11 място

Предложения
: ??:??