6 ene 2009, 19:28

Зима 

  Poesía
1589 0 14
 

Денят започва заснежен.

Частици сън в зениците догарят.

Разбужда се, облегната на мен

тишината, и по устните ми пари.

 

А вънка много тихо шумоли

снегът. Облизва ми стъклото.

Красиво ми е! Нека да вали!

Във белите си длани да закотвя

 

тази свежест, тази чистота,

спокойствието в топлите чаршафи.

Снегът целува звънките стъкла,

a зимата ми праща любовта си.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??