6.01.2009 г., 19:28 ч.

Зима 

  Поезия
1617 0 14
 

Денят започва заснежен.

Частици сън в зениците догарят.

Разбужда се, облегната на мен

тишината, и по устните ми пари.

 

А вънка много тихо шумоли

снегът. Облизва ми стъклото.

Красиво ми е! Нека да вали!

Във белите си длани да закотвя

 

тази свежест, тази чистота,

спокойствието в топлите чаршафи.

Снегът целува звънките стъкла,

a зимата ми праща любовта си.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??