Денят започва заснежен.
Частици сън в зениците догарят.
Разбужда се, облегната на мен
тишината, и по устните ми пари.
А вънка много тихо шумоли
снегът. Облизва ми стъклото.
Красиво ми е! Нека да вали!
Във белите си длани да закотвя
тази свежест, тази чистота,
спокойствието в топлите чаршафи.
Снегът целува звънките стъкла,
a зимата ми праща любовта си.
© Деян Димитров All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
