Денят започва заснежен.
Частици сън в зениците догарят.
Разбужда се, облегната на мен
тишината, и по устните ми пари.
А вънка много тихо шумоли
снегът. Облизва ми стъклото.
Красиво ми е! Нека да вали!
Във белите си длани да закотвя
тази свежест, тази чистота,
спокойствието в топлите чаршафи.
Снегът целува звънките стъкла,
a зимата ми праща любовта си.