Jan 6, 2009, 7:28 PM

Зима 

  Poetry
1594 0 14
 

Денят започва заснежен.

Частици сън в зениците догарят.

Разбужда се, облегната на мен

тишината, и по устните ми пари.

 

А вънка много тихо шумоли

снегът. Облизва ми стъклото.

Красиво ми е! Нека да вали!

Във белите си длани да закотвя

 

тази свежест, тази чистота,

спокойствието в топлите чаршафи.

Снегът целува звънките стъкла,

a зимата ми праща любовта си.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??