22 may 2007, 12:30

Зима

  Poesía
528 0 1
Сняг се сипе над полето,
сълзи се стичат по лицето.
Поредната кървяща зимна драма,
заради човека, който наранява.
Любовта я вече няма,
пропадна в бездна, тъмна яма.
Къде изгуби се света
на щастие и топлина?
Зимата студена вече е дошла,
надеждата човешка в лед скова.
Само детската душа нищо не разбира
и в таз коварна, люта зима красота намира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калио Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмихни сеее
    Сега е пролет, а и идва лято.
    То носи винаги добри преживявания!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...