May 22, 2007, 12:30 PM

Зима

  Poetry
526 0 1
Сняг се сипе над полето,
сълзи се стичат по лицето.
Поредната кървяща зимна драма,
заради човека, който наранява.
Любовта я вече няма,
пропадна в бездна, тъмна яма.
Къде изгуби се света
на щастие и топлина?
Зимата студена вече е дошла,
надеждата човешка в лед скова.
Само детската душа нищо не разбира
и в таз коварна, люта зима красота намира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калио All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усмихни сеее
    Сега е пролет, а и идва лято.
    То носи винаги добри преживявания!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...