Зима
Смрачи се. Небето не гледа добре.
Вървя без посока; без път накъде?!
Небето се смръщи, разплака детето.
Небето ще плаче и днеска и утре.
Защото небето не мисли, не чувства,
а плаче – и то е като
детето.
Калта се разнася, мирише, вони.
Какво да направя, о Боже, кажи!
Защото детето не спира да плаче,
не спира ни то, ни небето! ...