18.03.2006 г., 12:15 ч.

Зима 

  Поезия
1258 0 2
Зима
Смрачи се. Небето не гледа добре.
Вървя без посока; без път накъде?!
Небето се смръщи, разплака детето.
Небето ще плаче и днеска и утре.
Защото небето не мисли, не чувства,
а плаче – и то е като
детето.
Калта се разнася, мирише, вони.
Какво да направя, о Боже, кажи!
Защото детето не спира да плаче,
не спира ни то, ни небето! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Емануилов Всички права запазени

Предложения
: ??:??