Зима
Сълзи от скреж обляха пак земята.
Листа от сняг понесоха се по реката.
Снежинка скочи смело от луната.
Полетя, повярва и доплува до тъгата.
Сърцето ми е лед, скали и клони.
Зимата врати отвори, смело влизам.
Студ и мъка, душата ми затвори.
Юлиано
© Юлиано Кръстев Todos los derechos reservados
"Листа от сняг понесоха се по реката.
Снежинка скочи смело от луната."
Тъгата, студът, скалите и оголените клони (защо пък реших, че са оголени?) не са твоето амплоа... Извини ме, ако греша... Така те виждам аз.