Зима

Poesía » De amor

907 0 6

Зима

Сълзи от скреж обляха пак земята.

Листа от сняг понесоха се по реката.

Снежинка скочи смело от луната.

Полетя, повярва и доплува до тъгата.

Сърцето ми е лед, скали и клони.

Зимата врати отвори, смело влизам.

Студ и мъка, душата ми затвори.

Юлиано

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Magnoliq (Маги)

Ееее, нееее! Финалът не ти отива, Юлиано! Хареса ми това:
"Листа от сняг понесоха се по реката.
Снежинка скочи смело от луната."
Тъгата, студът, скалите и оголените клони (защо пък реших, че са оголени?) не са твоето амплоа... Извини ме, ако греша... Така те виждам аз.

2008-01-28T17:52:45+02:00
nikoleta73 (Николета)

Не тъгувай...Пишеш прекрасно!!!

2008-01-24T22:02:43+02:00
Индиана (Криси)

Идва Пролет!!! Браво, Юлиано!

2008-01-20T18:06:35+02:00
Аската (Ая Цонева)

Дано пролетния вятър те стопли и разтопи леденото ти настроение!Поздров за стиха!

2008-01-20T18:03:41+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ех, че е хубаво!
много вълнуващо!
браво, Юлиано! с обич.

2008-01-20T17:47:06+02:00