20 ene 2008, 14:10

Зима 

  Poesía » De amor
645 0 6
 

                  Зима           

   

Сълзи от скреж обляха пак земята.

Листа от сняг понесоха се по реката.

Снежинка скочи смело от луната.

Полетя, повярва и доплува до тъгата.

Сърцето ми е лед, скали и клони.

Зимата врати отвори, смело влизам.

Студ и мъка, душата ми затвори.

 

                   Юлиано

 

© Юлиано Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ееее, нееее! Финалът не ти отива, Юлиано! Хареса ми това:
    "Листа от сняг понесоха се по реката.
    Снежинка скочи смело от луната."
    Тъгата, студът, скалите и оголените клони (защо пък реших, че са оголени?) не са твоето амплоа... Извини ме, ако греша... Така те виждам аз.
  • Не тъгувай...Пишеш прекрасно!!!
  • Идва Пролет!!! Браво, Юлиано!
  • Дано пролетния вятър те стопли и разтопи леденото ти настроение!Поздров за стиха!
  • Ех, че е хубаво!
    много вълнуващо!
    браво, Юлиано! с обич.
  • Прекрасна зимна картина!!!
    Поздрав за хубавия стих!
Propuestas
: ??:??