20 янв. 2008 г., 14:10

Зима

910 0 6
 

                  Зима           

   

Сълзи от скреж обляха пак земята.

Листа от сняг понесоха се по реката.

Снежинка скочи смело от луната.

Полетя, повярва и доплува до тъгата.

Сърцето ми е лед, скали и клони.

Зимата врати отвори, смело влизам.

Студ и мъка, душата ми затвори.

 

                   Юлиано

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиано Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ееее, нееее! Финалът не ти отива, Юлиано! Хареса ми това:
    "Листа от сняг понесоха се по реката.
    Снежинка скочи смело от луната."
    Тъгата, студът, скалите и оголените клони (защо пък реших, че са оголени?) не са твоето амплоа... Извини ме, ако греша... Така те виждам аз.
  • Не тъгувай...Пишеш прекрасно!!!
  • Идва Пролет!!! Браво, Юлиано!
  • Дано пролетния вятър те стопли и разтопи леденото ти настроение!Поздров за стиха!
  • Ех, че е хубаво!
    много вълнуващо!
    браво, Юлиано! с обич.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...