20.01.2008 г., 14:10

Зима

914 0 6
 

                  Зима           

   

Сълзи от скреж обляха пак земята.

Листа от сняг понесоха се по реката.

Снежинка скочи смело от луната.

Полетя, повярва и доплува до тъгата.

Сърцето ми е лед, скали и клони.

Зимата врати отвори, смело влизам.

Студ и мъка, душата ми затвори.

 

                   Юлиано

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиано Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ееее, нееее! Финалът не ти отива, Юлиано! Хареса ми това:
    "Листа от сняг понесоха се по реката.
    Снежинка скочи смело от луната."
    Тъгата, студът, скалите и оголените клони (защо пък реших, че са оголени?) не са твоето амплоа... Извини ме, ако греша... Така те виждам аз.
  • Не тъгувай...Пишеш прекрасно!!!
  • Идва Пролет!!! Браво, Юлиано!
  • Дано пролетния вятър те стопли и разтопи леденото ти настроение!Поздров за стиха!
  • Ех, че е хубаво!
    много вълнуващо!
    браво, Юлиано! с обич.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...