Зима

Poetry » Love

915 0 6

Зима

Сълзи от скреж обляха пак земята.

Листа от сняг понесоха се по реката.

Снежинка скочи смело от луната.

Полетя, повярва и доплува до тъгата.

Сърцето ми е лед, скали и клони.

Зимата врати отвори, смело влизам.

Студ и мъка, душата ми затвори.

Юлиано

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Magnoliq (Маги)

Ееее, нееее! Финалът не ти отива, Юлиано! Хареса ми това:
"Листа от сняг понесоха се по реката.
Снежинка скочи смело от луната."
Тъгата, студът, скалите и оголените клони (защо пък реших, че са оголени?) не са твоето амплоа... Извини ме, ако греша... Така те виждам аз.

2008-01-28T17:52:45+02:00
nikoleta73 (Николета)

Не тъгувай...Пишеш прекрасно!!!

2008-01-24T22:02:43+02:00
Индиана (Криси)

Идва Пролет!!! Браво, Юлиано!

2008-01-20T18:06:35+02:00
Аската (Ая Цонева)

Дано пролетния вятър те стопли и разтопи леденото ти настроение!Поздров за стиха!

2008-01-20T18:03:41+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Ех, че е хубаво!
много вълнуващо!
браво, Юлиано! с обич.

2008-01-20T17:47:06+02:00