Зима по никое време

Зимата се завърна, а снегът се стеле като пелена

и така ми затрупа най-чистото зелено в душата.

Без да има избор пролетта отстъпи, неразлистена.

Защо ли цъфнаха игликите и се завърнаха ятата...?

Жадувам за топлина, цветя, ведро небе и песен птича,

за да прогоня сивото от себе си и да преборя мрака.

О, вълшебен еликсир, къде си! Не може повече така

и природата цялата, на сълза замръзнала ми прилича.

Севернякът е зъл и заплашва да ми издуха мислите.

Въздухът е ледено студен и с мирис на започваща зима.

Хората минават, сгушени в палтата и проблемите,

а аз в недоумение си мисля: „Дали пролетта все още я има...?“