Mar 22, 2018, 7:30 PM

Зима по никое време

  Poetry » Other
1K 0 0

Зимата се завърна, а снегът се стеле като пелена

и така ми затрупа най-чистото зелено в душата.

Без да има избор пролетта отстъпи, неразлистена.

Защо ли цъфнаха игликите и се завърнаха ятата...?

 

Жадувам за топлина, цветя, ведро небе и песен птича,

за да прогоня сивото от себе си и да преборя мрака.

О, вълшебен еликсир, къде си! Не може повече така

и природата цялата, на сълза замръзнала ми прилича.

 

Севернякът е зъл и заплашва да ми издуха мислите.

Въздухът е ледено студен и с мирис на започваща зима.

Хората минават, сгушени в палтата и проблемите,

а аз в недоумение си мисля: „Дали пролетта все още я има...?“

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

NovelaDenarova

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...