Зимата се завърна, а снегът се стеле като пелена
и така ми затрупа най-чистото зелено в душата.
Без да има избор пролетта отстъпи, неразлистена.
Защо ли цъфнаха игликите и се завърнаха ятата...?
Жадувам за топлина, цветя, ведро небе и песен птича,
за да прогоня сивото от себе си и да преборя мрака.
О, вълшебен еликсир, къде си! Не може повече така
и природата цялата, на сълза замръзнала ми прилича.
Севернякът е зъл и заплашва да ми издуха мислите.
Въздухът е ледено студен и с мирис на започваща зима.
Хората минават, сгушени в палтата и проблемите,
а аз в недоумение си мисля: „Дали пролетта все още я има...?“
© Весела Найденова Всички права запазени