22 мар. 2018 г., 19:30

Зима по никое време

1K 0 0

Зимата се завърна, а снегът се стеле като пелена

и така ми затрупа най-чистото зелено в душата.

Без да има избор пролетта отстъпи, неразлистена.

Защо ли цъфнаха игликите и се завърнаха ятата...?

 

Жадувам за топлина, цветя, ведро небе и песен птича,

за да прогоня сивото от себе си и да преборя мрака.

О, вълшебен еликсир, къде си! Не може повече така

и природата цялата, на сълза замръзнала ми прилича.

 

Севернякът е зъл и заплашва да ми издуха мислите.

Въздухът е ледено студен и с мирис на започваща зима.

Хората минават, сгушени в палтата и проблемите,

а аз в недоумение си мисля: „Дали пролетта все още я има...?“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

NovelaDenarova

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...