Зима за двама
Нашето слънце е живо само нощем.
Замръзнало, но все пак светещо там.
Не сме готови за любов все още -
аз сама някъде. И ти вероятно си сам.
Така невиждащо един към друг вървим.
И само още миг, един облак бял дъх,
една комета с пръст да проследим -
и вече не ще е тъй труден тоз наш път.
Далеч съм аз... а и ти си далече...
Но това е само изпитание за нас, нали?
Тоз студ между нас едва ли ще е вечен.
Едва ли просто сън са тези наши мечти.
Моля те, потърпи само още миг...
Дори когато любовта ни те смачква.
Изгарям, чувайки твоя сетен вик...
Само крачка. Обещавам, само крачка!
Знам, че ще е крачка, отнемаща години път.
Губеща, търсеща и намираща причина
да продължим да се търсим сред тоз студ,
да вървим, да горим през таз вечна зима.
Ала зима за двама!!!
Само се моля да ме изчакаш, защото имам цялото време на света, и пак времето ми тиктака към края...
Обичам!
© Лола Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
* -
Интелигентно написано, поетичната тъкан е наситена с алюзии, с овладяна образност - въобще една заявка за оригинален стихопис, въпреки тривиалната тема. Но стихът се крепи върху кристалната решетка на ритмиката, а тук ритъмът е пренебрегнат изцяло. Стъпката е неравномерна, а и римуването в редица случаи несполучливо. Не са рими "бял дъх" и "наш път", "нали" и "мечти", а последният катрен е въобще неримуван. Според мен е нужна по-грижлива обработка на написаното, повече внимание към формата. Желая успех!
-
Харесва ми идеята! Поздрав.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрави.