Нашето слънце е живо само нощем.
Замръзнало, но все пак светещо там.
Не сме готови за любов все още -
аз сама някъде. И ти вероятно си сам.
Така невиждащо един към друг вървим.
И само още миг, един облак бял дъх,
една комета с пръст да проследим -
и вече не ще е тъй труден тоз наш път.
Далеч съм аз... а и ти си далече...
Но това е само изпитание за нас, нали?
Тоз студ между нас едва ли ще е вечен.
Едва ли просто сън са тези наши мечти. ...