Зима за двама
Нашето слънце е живо само нощем.
Замръзнало, но все пак светещо там.
Не сме готови за любов все още -
аз сама някъде. И ти вероятно си сам.
Така невиждащо един към друг вървим.
И само още миг, един облак бял дъх,
една комета с пръст да проследим -
и вече не ще е тъй труден тоз наш път.
Далеч съм аз... а и ти си далече...
Но това е само изпитание за нас, нали?
Тоз студ между нас едва ли ще е вечен.
Едва ли просто сън са тези наши мечти.
Моля те, потърпи само още миг...
Дори когато любовта ни те смачква.
Изгарям, чувайки твоя сетен вик...
Само крачка. Обещавам, само крачка!
Знам, че ще е крачка, отнемаща години път.
Губеща, търсеща и намираща причина
да продължим да се търсим сред тоз студ,
да вървим, да горим през таз вечна зима.
Ала зима за двама!!!
Само се моля да ме изчакаш, защото имам цялото време на света, и пак времето ми тиктака към края...
Обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лола Всички права запазени
*
