10 jul 2020, 23:10

Зимата дойде́

  Poesía
1.2K 0 6

Вчера зимата дойде́
като бяло кадифе
бързо сняг покри земята
и зарадва нас – децата.

Бързо грабнахме шейните,
ските и за лед кънки́те
и във снежна надпревара
всеки този ден прекара.

А когато падна мрак
казахме си „Утре пак!”
И към къщи уморени
тръгнахме развеселени.

Тази сутри станах първа,
тоя сняг не се изтърва,
мама пък не ще да знай:
„Първо с теб ще пием чай.”

Но навънка има сняяг!!
Как да чакам тука, как?
Ох, ще пия чай, добре,
все пак зимата дойде!

 

05.12.2018г 

Белослава и Веселин Банкови

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Банков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...