10 jul 2020, 23:10

Зимата дойде́

  Poesía
1.2K 0 6

Вчера зимата дойде́
като бяло кадифе
бързо сняг покри земята
и зарадва нас – децата.

Бързо грабнахме шейните,
ските и за лед кънки́те
и във снежна надпревара
всеки този ден прекара.

А когато падна мрак
казахме си „Утре пак!”
И към къщи уморени
тръгнахме развеселени.

Тази сутри станах първа,
тоя сняг не се изтърва,
мама пък не ще да знай:
„Първо с теб ще пием чай.”

Но навънка има сняяг!!
Как да чакам тука, как?
Ох, ще пия чай, добре,
все пак зимата дойде!

 

05.12.2018г 

Белослава и Веселин Банкови

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Банков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....