10.07.2020 г., 23:10

Зимата дойде́

1.2K 0 6

Вчера зимата дойде́
като бяло кадифе
бързо сняг покри земята
и зарадва нас – децата.

Бързо грабнахме шейните,
ските и за лед кънки́те
и във снежна надпревара
всеки този ден прекара.

А когато падна мрак
казахме си „Утре пак!”
И към къщи уморени
тръгнахме развеселени.

Тази сутри станах първа,
тоя сняг не се изтърва,
мама пък не ще да знай:
„Първо с теб ще пием чай.”

Но навънка има сняяг!!
Как да чакам тука, как?
Ох, ще пия чай, добре,
все пак зимата дойде!

 

05.12.2018г 

Белослава и Веселин Банкови

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Банков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...