Зимата на мойто недоволство

27 nov 2011, 12:14

Poesía » Otra

330 0 3

ме погалва с ледена ръка.

Бесовете ми кикотят се в охолство.

Злобата им - стъклена река

ме повлича и ме блъска диво.

Нямам верен пристан. Нито бряг.

И не зная още ли съм жива,

или тихичко умирам пак.

Все играя в приказка позната

с автор Андерсен (и братя Грим).

Под жестоки ледове лежи душата...

"Чак напролет ще я разтопим" -

шепне подло Снежната царица.

Звънват белите кристали в мен.

Спи на топло във душата птица.

(Феникс е.) И чака своя ден.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.