Зимата на мойто недоволство
Зимата на мойто недоволство
ме погалва с ледена ръка.
Бесовете ми кикотят се в охолство.
Злобата им - стъклена река
ме повлича и ме блъска диво.
Нямам верен пристан. Нито бряг.
И не зная още ли съм жива,
или тихичко умирам пак.
Все играя в приказка позната
с автор Андерсен (и братя Грим).
Под жестоки ледове лежи душата...
"Чак напролет ще я разтопим" -
шепне подло Снежната царица.
Звънват белите кристали в мен.
Спи на топло във душата птица.
(Феникс е.) И чака своя ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
