laramaylin (Нина Чилиянска) laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K
Nov 27, 2011, 12:14 PM

Зимата на мойто недоволство

  Poetry » Other
467 0 3

Зимата на мойто недоволство

ме погалва с ледена ръка.

Бесовете ми кикотят се в охолство.

Злобата им - стъклена река

 

ме повлича и ме блъска диво.

Нямам верен пристан. Нито бряг.

И не зная още ли съм жива,

или тихичко умирам  пак.

 

Все  играя в приказка позната

с автор Андерсен (и братя Грим).

Под жестоки ледове лежи душата...

"Чак напролет ще я разтопим" -

 

шепне подло Снежната царица.

Звънват белите кристали в мен.

Спи на топло  във душата птица.

(Феникс е.) И чака своя ден.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0