Nov 27, 2011, 12:14 PM

Зимата на мойто недоволство

  Poetry » Other
472 0 3

Зимата на мойто недоволство

ме погалва с ледена ръка.

Бесовете ми кикотят се в охолство.

Злобата им - стъклена река

 

ме повлича и ме блъска диво.

Нямам верен пристан. Нито бряг.

И не зная още ли съм жива,

или тихичко умирам  пак.

 

Все  играя в приказка позната

с автор Андерсен (и братя Грим).

Под жестоки ледове лежи душата...

"Чак напролет ще я разтопим" -

 

шепне подло Снежната царица.

Звънват белите кристали в мен.

Спи на топло  във душата птица.

(Феникс е.) И чака своя ден.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...