Зимата на мойто недоволство
ме погалва с ледена ръка.
Бесовете ми кикотят се в охолство.
Злобата им - стъклена река
ме повлича и ме блъска диво.
Нямам верен пристан. Нито бряг.
И не зная още ли съм жива,
или тихичко умирам пак.
Все играя в приказка позната
с автор Андерсен (и братя Грим).
Под жестоки ледове лежи душата...
"Чак напролет ще я разтопим" - ...