Зимата на мойто недоволство
Зимата на мойто недоволство
ме погалва с ледена ръка.
Бесовете ми кикотят се в охолство.
Злобата им - стъклена река
ме повлича и ме блъска диво.
Нямам верен пристан. Нито бряг.
И не зная още ли съм жива,
или тихичко умирам пак.
Все играя в приказка позната
с автор Андерсен (и братя Грим).
Под жестоки ледове лежи душата...
"Чак напролет ще я разтопим" -
шепне подло Снежната царица.
Звънват белите кристали в мен.
Спи на топло във душата птица.
(Феникс е.) И чака своя ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
