Дъхът ми спира. Сякаш е късмет,
че зимата рисува по стъклата –
елхичка, Дядо Коледа и теб,
и аз попадам в свят на красотата!
Блестят снежинките кристални с цвят,
какъвто само в приказките има,
а вънка вятърът ми е познат,
ревнува ме от теб и ме обича.
С душата си докосвам тишина
и радостно сияние, което
трепти в очите ми като дъга,
донесла цветовете на небето.
Танцуват чувствата ми със снега
и аз отново много те обичам…
И с всяка крачка все към теб вървя –
в любов така красива ти се вричам.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados