Зимата рисува

Дъхът ми спира. Сякаш е късмет,

че зимата рисува по стъклата –

елхичка, Дядо Коледа и теб,

и аз попадам в свят на красотата!

Блестят снежинките кристални с цвят,

какъвто само в приказките има,

а вънка вятърът ми е познат,

ревнува ме от теб и ме обича.

С душата си докосвам тишина

и радостно сияние, което

трепти в очите ми като дъга,

донесла цветовете на небето.

Танцуват чувствата ми със снега

и аз отново много те обичам…

И с всяка крачка все към теб вървя –

в любов така красива ти се вричам.

                  Мария Мустакерска