Зимата в мен
Зимата в мен
Мрак се спусна над полята,
студ прикова земята.
Сняг засипа се по нивята
и снежинки затанцуваха около Луната.
Зимата настъпи в този ден
и направи света студен
със своя дух вледенен,
вътре в себе си със зло надарен.
Лунна светлина сред облаците проблясва,
над цялата Земя властва
и по белия сняг лази
като блясък от топази.
Студът в мен настани се
и сърцето ми вледени се.
Снежинка една в мен влетя
и моята душа заскърбя.
Зимата е в мен,
аз съм в неин плен.
Ще чакам да дойде пролетта,
с нея да се възродя...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
