6.09.2009 г., 21:18

Зимата в мен

1.2K 0 6

Зимата в мен

 

Мрак се спусна над полята,
студ прикова земята.

Сняг засипа се по нивята
и снежинки затанцуваха около Луната.


Зимата настъпи в този ден
и направи света студен
със своя дух вледенен,
вътре в себе си със зло надарен.


Лунна светлина сред облаците проблясва,

над цялата Земя властва

и по белия сняг лази

като блясък от топази.

Студът в мен настани се

и сърцето ми вледени се.

Снежинка една в мен влетя
и моята душа заскърбя.


Зимата е в мен,
аз съм в неин плен.
Ще чакам да дойде пролетта,
с нея да се възродя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бло Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Именно.
  • В никакъв случай не омаловажавам творбите на поетите в сайта! Ако не сте прочели добре, съм написал "Много хубаво стихотворение"! Изумява ме защо коментирате моето мнение за това стихотворение. Всеки има право да изкаже мнението си! Аз го направих, ако желаете направете го и вие!
    Не е тук мястото да си пишете заядливите коментари! Това е сайт за ИЗКУСТВО!
  • Много интересно! Имай предвид, че тук са писЪли наистина велики поети, с чието творчество ти препоръчвам да се запознаеш, преди да обобщаваш генерално.
    Освен ако коментиращият и великият поет тук не са едно и също лице де!
  • Краси, интересно как за 10 минути след регистрацията ти изчете всичко в сайта, че и констатира най-доброто кое е.
  • Ах, надушвам май... пристрастност ли, какво ли?!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...