6.09.2009 г., 21:18 ч.

Зимата в мен 

  Поезия » Друга
835 0 6

Зимата в мен

 

Мрак се спусна над полята,
студ прикова земята.

Сняг засипа се по нивята
и снежинки затанцуваха около Луната.


Зимата настъпи в този ден
и направи света студен
със своя дух вледенен,
вътре в себе си със зло надарен.


Лунна светлина сред облаците проблясва,

над цялата Земя властва

и по белия сняг лази

като блясък от топази.

Студът в мен настани се

и сърцето ми вледени се.

Снежинка една в мен влетя
и моята душа заскърбя.


Зимата е в мен,
аз съм в неин плен.
Ще чакам да дойде пролетта,
с нея да се възродя...

© Бло Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Именно.
  • В никакъв случай не омаловажавам творбите на поетите в сайта! Ако не сте прочели добре, съм написал "Много хубаво стихотворение"! Изумява ме защо коментирате моето мнение за това стихотворение. Всеки има право да изкаже мнението си! Аз го направих, ако желаете направете го и вие!
    Не е тук мястото да си пишете заядливите коментари! Това е сайт за ИЗКУСТВО!
  • Много интересно! Имай предвид, че тук са писЪли наистина велики поети, с чието творчество ти препоръчвам да се запознаеш, преди да обобщаваш генерално.
    Освен ако коментиращият и великият поет тук не са едно и също лице де!
  • Краси, интересно как за 10 минути след регистрацията ти изчете всичко в сайта, че и констатира най-доброто кое е.
  • Ах, надушвам май... пристрастност ли, какво ли?!
  • Много хубаво стихотворение! Продължавай да пишеш Бло
Предложения
: ??:??