ЗИМЕН ЧАЙ
Ах, как ухае здрачът на липи –
натрапчиво, възбуждащо, тръпчиво!
И непростимо е да го проспим.
Обичай ме. Защото си отивам.
Сумти край нас светът – недоверчив.
Защо ли сме така нетърпеливи?
Помни, че с мене бил си най-щастлив
и сянката ми с вино не преливай.
Жужат невидими добри пчели –
и с амбра пълнят звездните си пити.
Ти всичко вече си разбрал, нали? ...