yotovava (Валентина Йотова)
2549 21498
3.04.2022 г., 20:23 ч.

Зимен чай 

  Поезия » Любовна
562 2 3

ЗИМЕН ЧАЙ

 

Ах, как ухае здрачът на липи –

натрапчиво, възбуждащо, тръпчиво!

И непростимо е да го проспим.

Обичай ме. Защото си отивам.

 

Сумти край нас светът – недоверчив.

Защо ли сме така нетърпеливи?

Помни, че с мене бил си най-щастлив 

и сянката ми с вино не преливай.

 

Жужат невидими добри пчели –

и с амбра пълнят звездните си пити.

Ти всичко вече си разбрал, нали?

Обичам те. Но повече не питай.

 

Не се побират във едничка нощ –

в която няма пътища за изгрев,

звънът на хвърления лунен грош

и пяната на есенния прилив.

 

След тях приижда зимната мъгла

и с шал от снежна прежда те покрива.

Стопли се с глътка ароматен чай,

щом тишината стане тъмносива.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??