21 ene 2016, 17:51

Зимен цвят

Poesía

553 0 2

"Аз чаках те да дойдеш" той ми каза
и ми подаде ярко розов цвят
поникнал насред Зимата във мраза,
с тъй топъл, нежен, летен аромат.

И мигом аз усетих красотата
на Пролет посред Зима, на надежда...
Последен дъх издиша добротата
за да разлисти крехка, фина прежда.

И цветето пося си малко семе,
поливано с живот от радостта
на старец, който с цялото си бреме
очаква пак да дойде младостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

JujuBuju (Миглена Миткова)

Благодаря!

2016-01-22T15:38:17+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Лирично, а същевременно философско и замислящо стихотворение! Поздравление, Меги!

2016-01-22T15:36:29+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0