"Аз чаках те да дойдеш" той ми каза
и ми подаде ярко розов цвят
поникнал насред Зимата във мраза,
с тъй топъл, нежен, летен аромат.
И мигом аз усетих красотата
на Пролет посред Зима, на надежда...
Последен дъх издиша добротата
за да разлисти крехка, фина прежда.
И цветето пося си малко семе,
поливано с живот от радостта
на старец, който с цялото си бреме
очаква пак да дойде младостта.
© Миглена Миткова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
