31 ene 2012, 16:43  

Зимен ден

  Poesía
639 0 2

Градът прилича на  пещера

с каменните къщи заледени,

кристално чиста  тишина

изплита приказни дантели.

 

От стрехите ледени висулки

откъсват се и падат във снега,

извива пушек тънки струйки,

към небето набъбнало в студа.

 

Борът смутено се оглежда,

в заледените си корени, нозе,

вятърът  облегнал се на него,

притихва в тези зимни часове.

 

Поръсва луната с изумруди

на Балкана студените кресла,

политат кристални пеперуди,

надалеч отнасят любовта!

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ПРИКАЗНИТЕ ДАНТЕЛИ!
  • Приказна образност, но е препоръчително още да се поработи върху формата, римите. Поздравления за вложеното, Мина!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...