Градът прилича на пещера
с каменните къщи заледени,
кристално чиста тишина
изплита приказни дантели.
От стрехите ледени висулки
откъсват се и падат във снега,
извива пушек тънки струйки,
към небето набъбнало в студа.
Борът смутено се оглежда,
в заледените си корени, нозе,
вятърът облегнал се на него,
притихва в тези зимни часове.
Поръсва луната с изумруди
на Балкана студените кресла,
политат кристални пеперуди,
надалеч отнасят любовта!
© Миночка Митева All rights reserved.