2 feb 2015, 17:22

Зимен пейзаж

  Poesía » Otra
1.5K 0 6

Тази неделя тополите

с четки рисуват в небето,

        сякаш че клоните голите

        с черното драскат и ето -

графика тъжна и тъмна

стана картината цялата.

        Очаквах все цвят да я пълни,

        а вече радва ме бялото -

със своята сила да може

чисти да стори тополите,

        та скоро в пейзажа да сложат

        цвят във клоните голите...

 

 

 

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за добрите думи!
  • Браво, Вод!
  • Да, бялото отваря място на цветовете, след като пречисти пейзажа!Не бях се замисляла, а ти си го казала убедително и красиво!
  • Образно и внушително: представих си тези тополи, които рисуват графики в небето и, пречистени от снега, ще се разлистят в цветно.

    Уникален зимен пейзаж!
  • Красиво и оптимистично послание, оригинален, много образен стих, написан със завидно поетично майсторство! Поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...