vodoleia (Мария)
11 210

Feb 2, 2015, 5:22 PM

Зимен пейзаж

Poetry » Other

1.5K 0 6

Тази неделя тополите

с четки рисуват в небето,

сякаш че клоните голите

с черното драскат и ето -

графика тъжна и тъмна

стана картината цялата.

Очаквах все цвят да я пълни,

а вече радва ме бялото -

със своята сила да може

чисти да стори тополите,

та скоро в пейзажа да сложат

цвят във клоните голите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vodoleia (Мария)

Благодаря за добрите думи!

2015-02-10T18:24:34+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

Браво, Вод!

2015-02-09T09:13:19+02:00
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Да, бялото отваря място на цветовете, след като пречисти пейзажа!Не бях се замисляла, а ти си го казала убедително и красиво!

2015-02-08T10:29:13+02:00
voda (Елица Ангелова)

Образно и внушително: представих си тези тополи, които рисуват графики в небето и, пречистени от снега, ще се разлистят в цветно.

Уникален зимен пейзаж!

2015-02-03T18:03:15+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Красиво и оптимистично послание, оригинален, много образен стих, написан със завидно поетично майсторство! Поздрави!

2015-02-03T15:28:26+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0