20 feb 2015, 8:40

Зимен залез 

  Poesía » Del paisaje
340 0 5

Зимен залез

 

Една мелодия от нежност преминава

през тишината, носена от слънчев лъч,

до скъсване в душите затрептява

и се оплита после с птича глъч...

 

Гората диша аромат на залез,

а вятърът обяздва клон след клон,

на хоризанта силуетът алест

огъва гръб на галопиращ кон...

 

Дърветата в снега се отразяват

като във бистра изворна вода,

но сенките им бързо изтъняват

и скоро се изгубват без следа.

 

Пследен миг... И плъзга заревото

на Слънцето искрящата шейна,

а този ден отива си, защото

е влюбен в палавата светлина...

 

... Изсъхнало дърво (като камбана

за празник) удря някъде кълвач...

С крила от въздух, леко залюлява

Планетата замисленият здрач:

 

очарование и тъмна прелест носи

той с толкоз позабравени неща

в душите ни, и с толкова въпроси,

но с трепетни надежди за нощта...

 

Коста Качев

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??