Зимен залез
Зимен залез
Една мелодия от нежност преминава
през тишината, носена от слънчев лъч,
до скъсване в душите затрептява
и се оплита после с птича глъч...
Гората диша аромат на залез,
а вятърът обяздва клон след клон,
на хоризанта силуетът алест
огъва гръб на галопиращ кон...
Дърветата в снега се отразяват
като във бистра изворна вода,
но сенките им бързо изтъняват
и скоро се изгубват без следа.
Пследен миг... И плъзга заревото
на Слънцето искрящата шейна,
а този ден отива си, защото
е влюбен в палавата светлина...
... Изсъхнало дърво (като камбана
за празник) удря някъде кълвач...
С крила от въздух, леко залюлява
Планетата замисленият здрач:
очарование и тъмна прелест носи
той с толкоз позабравени неща
в душите ни, и с толкова въпроси,
но с трепетни надежди за нощта...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
