22 jun 2012, 12:49

Зимна буря №2

574 0 0

 

Навънка студената буря бушува.
И глутница сякаш припява навън.
А тъмнината бездомна студува 
и сякаш се моли за отдих и сън!

Навънка е пропаст, студена и  страшна,
не зима велика, а някакъв Ад!
Във печката жива аз пак съм вторачен 
и малката стая за мен е палат...

А зад пердето прозорците тръпнат.
Дано и при мен не се втурне студа!
О, страх от природата и в мене е вмъкнат,
така е, си мисля, навред по света...
       1953 г. Пловдив

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...