Навънка студената буря бушува.
И глутница сякаш припява навън.
А тъмнината бездомна студува 
и сякаш се моли за отдих и сън!

Навънка е пропаст, студена и  страшна,
не зима велика, а някакъв Ад!
Във печката жива аз пак съм вторачен 
и малката стая за мен е палат...

А зад пердето прозорците тръпнат.
Дано и при мен не се втурне студа!
О, страх от природата и в мене е вмъкнат,
така е, си мисля, навред по света...
       1953 г. Пловдив