22 июн. 2012 г., 12:49

Зимна буря №2

571 0 0

 

Навънка студената буря бушува.
И глутница сякаш припява навън.
А тъмнината бездомна студува 
и сякаш се моли за отдих и сън!

Навънка е пропаст, студена и  страшна,
не зима велика, а някакъв Ад!
Във печката жива аз пак съм вторачен 
и малката стая за мен е палат...

А зад пердето прозорците тръпнат.
Дано и при мен не се втурне студа!
О, страх от природата и в мене е вмъкнат,
така е, си мисля, навред по света...
       1953 г. Пловдив

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....