26 dic 2007, 10:26

Зимна феерия

2.2K 0 21

Лебедово танцуват снежинки,

пеперудено се забавляват,

покриват земята различно

и всеки път въздушно се ласкаят.

 

 

И приказка бяла създават,

белотата е тяхна магия,

чистотата на въздух кристален,

искам само от нея да пия.

 

 

Чудесата във тях се съдържат,

в недокоснати стъклени сенки,

сякаш чувам гласовете им звънки,

сякаш те са наивно напевни.

 

 

Падат бавно, смирено и пепелно,

но зарядът във тях все пулсира,

те създават нещо опиващо.

Чувстваш ли го?

Това е всемирът...

 

 

Бялата тишина ме обгръща,

неусетно някъде ме води,

може би там, където живеят,

може би към кристални простори.

 

 

Затварям очите премрежени,

от болките освобождавам ги притихнала.

Тази бяла постеля се стеле,

и пречиства ме, прави ме истинска.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Затварям очите премрежени,

    от болките освобождавам ги притихнала.

    Тази бяла постеля се стеле,

    и пречиства ме, прави ме истинска."

    Браво!!!
  • ''Бялата тишина ме обгръща,

    неусетно някъде ме води,

    може би там, където живеят,

    може би към кристални простори.''

  • Поздравче!
    С обич от Силвето на Силвето.
  • Прекрасен стих! Честита Коледа!
  • Знаеш ли какво усетих?Усетих красотата на света,самия живот.И стремежът към душевна чистота,който винаги присъства в твоята поезия.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....