Зимна феерия
Лебедово танцуват снежинки,
пеперудено се забавляват,
покриват земята различно
и всеки път въздушно се ласкаят.
И приказка бяла създават,
белотата е тяхна магия,
чистотата на въздух кристален,
искам само от нея да пия.
Чудесата във тях се съдържат,
в недокоснати стъклени сенки,
сякаш чувам гласовете им звънки,
сякаш те са наивно напевни.
Падат бавно, смирено и пепелно,
но зарядът във тях все пулсира,
те създават нещо опиващо.
Чувстваш ли го?
Това е всемирът...
Бялата тишина ме обгръща,
неусетно някъде ме води,
може би там, където живеят,
може би към кристални простори.
Затварям очите премрежени,
от болките освобождавам ги притихнала.
Тази бяла постеля се стеле,
и пречиства ме, прави ме истинска.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
