3 ene 2019, 18:55

Зимна истина

1.9K 2 5

Красива, непокорна, бяла

Безжалостно ограбила цвета

Оставяйки ни само бяло

И скривайки ни истината за света.

 

Обичам те и мразя едновременно,

Защото цветовете ти ми скри

Листата на дърветата окапаха безвременно

А капейки в студа, замръзнаха дори горчивите сълзи.

 

Обичам те, защото ни пречистваш

От мръсотията и пошлостта на времето

Листата на душите ни прелистваш

Обсебени от примката на бремето.

 

Обичам те студена и безцветна

Макар навяваща тъга

За онзи дъжд от цветовете летни

И спомена за слънце и дъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

44 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...